Пародонтът (para – “около”, dontos – “зъб”) е сбор от различни по структура тъкани, обединени от обща функция – да държат зъбите здраво на мястото им. Зъбите и тъканите около тях също се обединяват около обща функция – да предават ефективно дъвкателното налягане, създадено от дъвкателните мускули към костната основа (т.е. челюстните кости), така че да можем да се храним и дъвчем ефективно и функционално. Най-общо тъканите на пародонта са 4:
• Гингива (венец) – единствената пряко видима част на пародонта. Представлява плътен слой мека тъкан, която обгръща зъбите от всички страни и покрива зъбодържащата част на челюстите.
• Цимент – слой твърда минерализирана обвивка, която покрива корените на зъбите. Циментът е твърда зъбна тъкан, но е по-грапав и по-мек от емайла на зъбите (обвивката, покриваща короните на зъбите).
• Кост – челюстните кости имат 2 части – зъбодържаща (наречена алвеоларен гребен) и апикална база (тяло на челюстта). Зъбодържащата част на костта изгражда алвеолите – това са гнездата, в които са поместени зъбите. Когато е в норма, алвеоларната кост обгражда зъбите от всички страни и е покрита изцяло от гингива (венец).
• Периодонтален лигамент – между стената на костното гнездо и повърхността на цимента има тясно пространство (цепка), изпълнено с течност и колагенови влакна. Те действат като хидравличен амортисьор, когато зъбът бъде натиснат в гнездото си вследствие на дъвченето. Така се неутрализира и преразпределя дъвкателният натиск. Колагеновите влакна в тази тясна цепка са ориентирани в определени посоки, имат характерен вид и носят събирателното име периодонтален лигамент. Техният брой, плътност и функция зависят от нивото на зъбодържащата кост около зъба, тъй като с единия си край се захващат за костната стена на зъбното гнездо, а с другия – по грапавата повърхност на зъбния цимент.

И двете заболявания в основата си са възпалителни, тоест донякъде отговарят на критериите за инфекция. Механизмът на развитие на тези заболявания е сложен и многофакторен, но в основата му лежат два елемента – зъбната плака и реакциите на нашия имунитет.

Най-общо гингивит е възпаление на гингивата (венеца). Това състояние не засяга подлежащата кост и костната поддръжка на зъба и е напълно лечимо. Възпалението на венеца е резултат от недостатъчна или неефективна орална хигиена, което позволява по зъбните повърхности да се натрупат микроорганизми, които чрез жизнената си дейност да доведат до възпаление на венеца. Симптомите са зачервяване, кървене от венците, подуване на венците, промяна в цвета до леко виолетов, отделяне на венците от зъбите. Има множество фактори, които могат да маскират или променят хода на това заболяване, но основната причина винаги е неефективна орална хигиена.

Пародонтитът е възпаление на по-дълбоките части на зъбодържащите тъкани. Изявата на това заболяване е резултат от сложни взаимодействия между непочистена и “зряла” плака и нашите собствени имунни механизми. Резултатът от тези взаимодействия стига до загуба на зъбодържаща кост, възпаление на меките тъкани, разклащане и отпадане на зъба, загуба или увреждане на дъвкателната функция, нестабилност на цялата захапка. Трябва да отбележим, че загубата на зъбодържаща кост е опитът на тялото да ограничи, да се отдръпне от мястото на инфекция. Веднъж загубена, пародонталната кост не може да бъде възвърната, т.е регенерирана. Въпреки това съществуват терапевтични възможности за заместването й със синтетични или естествени материали. За съжаление пародонтитът (известен още и като пародонтоза – термин от 60-те години, добил популярност в България) няма ярки и отличителни симптоми, освен в терминалния си стадий. Ето защо са изключително важни редовните профилактични прегледи, както и редовната пародонтална профилактика – минимум веднъж на 6 месеца.• Гингива (венец) – единствената пряко видима част на пародонта. Представлява плътен слой мека тъкан, която обгръща зъбите от всички страни и покрива зъбодържащата част на челюстите.
• Цимент – слой твърда минерализирана обвивка, която покрива корените на зъбите. Циментът е твърда зъбна тъкан, но е по-грапав и по-мек от емайла на зъбите (обвивката, покриваща короните на зъбите).
• Кост – челюстните кости имат 2 части – зъбодържаща (наречена алвеоларен гребен) и апикална база (тяло на челюстта). Зъбодържащата част на костта изгражда алвеолите – това са гнездата, в които са поместени зъбите. Когато е в норма, алвеоларната кост обгражда зъбите от всички страни и е покрита изцяло от гингива (венец).
• Периодонтален лигамент – между стената на костното гнездо и повърхността на цимента има тясно пространство (цепка), изпълнено с течност и колагенови влакна. Те действат като хидравличен амортисьор, когато зъбът бъде натиснат в гнездото си вследствие на дъвченето. Така се неутрализира и преразпределя дъвкателният натиск. Колагеновите влакна в тази тясна цепка са ориентирани в определени посоки, имат характерен вид и носят събирателното име периодонтален лигамент. Техният брой, плътност и функция зависят от нивото на зъбодържащата кост около зъба, тъй като с единия си край се захващат за костната стена на зъбното гнездо, а с другия – по грапавата повърхност на зъбния цимент.

Когато е налице развит пародонтит, едно от основните последствия е формирането на пародонтални джобове. Пародонталните джобове са резултат от загубата на зъбодържаща кост. Когато нормалното й ниво се загуби, освободеното от нея пространство се изпълва от тялото със специфична тъкан, наречена гранулационна. Тя е мека, богато кръвоснабдена и много податлива на допълнителна инфекция. Така тясното пространство под венеца се задълбочава патологично. В норма то е до 3 мм, а при пародонтит може да достигне 10-15 мм. Това е за сметка на загубената зъбодържаща кост. Формирането на джобове вследствие на пародонтит е генерален, относително симетричен процес – засяга всички зъби едновременно в различна степен. Сумарната площ на здравия пародонт на всички зъби е 20 кв. см  – приблизително с площта на една човешка длан. При загуба на 50% от зъбодържащата кост около зъбите тази площ спада до 10 кв. см за цялото съзъбие, а останалите 10 кв.см представляват увредена мека тъкан, неспособна на зъбодържаща функция.• Гингива (венец) – единствената пряко видима част на пародонта. Представлява плътен слой мека тъкан, която обгръща зъбите от всички страни и покрива зъбодържащата част на челюстите.
• Цимент – слой твърда минерализирана обвивка, която покрива корените на зъбите. Циментът е твърда зъбна тъкан, но е по-грапав и по-мек от емайла на зъбите (обвивката, покриваща короните на зъбите).
• Кост – челюстните кости имат 2 части – зъбодържаща (наречена алвеоларен гребен) и апикална база (тяло на челюстта). Зъбодържащата част на костта изгражда алвеолите – това са гнездата, в които са поместени зъбите. Когато е в норма, алвеоларната кост обгражда зъбите от всички страни и е покрита изцяло от гингива (венец).
• Периодонтален лигамент – между стената на костното гнездо и повърхността на цимента има тясно пространство (цепка), изпълнено с течност и колагенови влакна. Те действат като хидравличен амортисьор, когато зъбът бъде натиснат в гнездото си вследствие на дъвченето. Така се неутрализира и преразпределя дъвкателният натиск. Колагеновите влакна в тази тясна цепка са ориентирани в определени посоки, имат характерен вид и носят събирателното име периодонтален лигамент. Техният брой, плътност и функция зависят от нивото на зъбодържащата кост около зъба, тъй като с единия си край се захващат за костната стена на зъбното гнездо, а с другия – по грапавата повърхност на зъбния цимент.

Пародонталната терапия е обект на пародонтологията – дял от денталната медицина, който се занимава с диагностика и лечение на пародонталните заболявания. Тъй като ходът на пародонталните заболявания често включва и системни фактори (определени общи заболявания, прием на конкретни лекарства, генетично предразположение, общи процеси в тялото), често в съвременната дентална литература се говори и за пародонтална медицина – мостът между устната кухина и тялото. Най-общо пародонталната терапия се състои от 3 големи дяла: Първична (инициална) терапия, Коригираща (хирургична) терапия, Поддържаща терапия.• Гингива (венец) – единствената пряко видима част на пародонта. Представлява плътен слой мека тъкан, която обгръща зъбите от всички страни и покрива зъбодържащата част на челюстите.
• Цимент – слой твърда минерализирана обвивка, която покрива корените на зъбите. Циментът е твърда зъбна тъкан, но е по-грапав и по-мек от емайла на зъбите (обвивката, покриваща короните на зъбите).
• Кост – челюстните кости имат 2 части – зъбодържаща (наречена алвеоларен гребен) и апикална база (тяло на челюстта). Зъбодържащата част на костта изгражда алвеолите – това са гнездата, в които са поместени зъбите. Когато е в норма, алвеоларната кост обгражда зъбите от всички страни и е покрита изцяло от гингива (венец).
• Периодонтален лигамент – между стената на костното гнездо и повърхността на цимента има тясно пространство (цепка), изпълнено с течност и колагенови влакна. Те действат като хидравличен амортисьор, когато зъбът бъде натиснат в гнездото си вследствие на дъвченето. Така се неутрализира и преразпределя дъвкателният натиск. Колагеновите влакна в тази тясна цепка са ориентирани в определени посоки, имат характерен вид и носят събирателното име периодонтален лигамент. Техният брой, плътност и функция зависят от нивото на зъбодържащата кост около зъба, тъй като с единия си край се захващат за костната стена на зъбното гнездо, а с другия – по грапавата повърхност на зъбния цимент.